Сърцето ти в обвивка мощна

Се задушва и крещи

И се мъчи да излезе

Защо така го спираш ти?

 

От какво го пазиш?

От нечия любов?

По-добре да мразиш

ако за обичта не си готов

 

Страх те е от рани

или от себе си те страх

От  другите самаряни

или от твоя собствен грях

 

Аз вяврам в красотата

на твоето сърце

а ти се криеш зад врата

с бетонено лице

 

Под обвивките огромни

аз нищо не очакавам

ни съвършенство , ни любов

Ела вземи красотата

на моя вечен зов!

 

Аз искам да обичам

дори и “злото ти” сърце

нуждая се да давам

това на мене дава ми криле...

 

ЛЕле, леле,
Аз искам да обичам злото ти сърце
Ти си много отворен/а нещо
Да не би да си от онези със златни сърца, надпис сложи ли си, да знаем

да, страхливец