Гримирана, напудрена, напета,  с усмивка

поглеждам огледалото пред свойта мивка

свалям пласт след пласт

отделям чуждото и виждам

косата руса не била

раменете нямали крила

дори очите не били

това, което мислиш ти

За миг разбирам, че боли

невиждала съм свойте рани

Дали е истина грозна

или от заблудата е по-помпозна?!

С пудрата не ще  ги излекувам

А така да тръгна, дори и не сънувам

И какво сега да правя?!

Не мога всичко да забравя

Скрита, на своите обърнах гръб,

раните дали ще излекувам –пълна скръб